Така говори Господ на Силите, Който казва:

Ето мъжът, чието име е Отрасъл; Той ще израсте от мястото си, и ще построи храма Господен. Да! Той ще построи храма Господен; и като приеме славата, ще седне на престола си като управител; ще бъде и свещеник на престола си; и съвещание за установяване на мир ще има между двамата.

Захария 6:12, 13

Всеки от нас се е питал някога за началото, за произхода на всичко съществуващо - видимо и невидимо. Правилният отговор на тази въпрос ще изяви нашата истинска идентичност - кои сме ние в действителност? Само Свещените Писания са съхранили това познание:

В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. Йоан 1:1-3

Ето истинското начало на всичко. Преди това начало не е имало нищо освен Вечният Бог (Изх. 3:14). Бог не е бил сам тогава, защото с Него било Словото, което е дошло от Него и чрез което Той създал всичко. Кое е това Слово, научаваме няколко стиха по-надолу:

И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина... Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви. Йоан 1:14, 18

Историята преди началото е вълнуваща! Тя ни разказва за един вечен Баща и Неговият Син. Както е писано в друга библейска книга на име Притчи:

Кой е възлязъл на небето и слязъл? Кой е събрал вятъра в шепите си? Кой е вързал водите в дрехата си? Кой е утвърдил всичките земни краища? Как е името Му, и как е името на Сина Му? Кажи, ако го знаеш! Притчи 30:4

Писанието не само ни казва, че Бог сътворил вселената и всички същества в нея, чрез родения от Него Син, но и че Той направил това за Него:

Той е образ на невидимия Бог, Първородният на цялото творение; 16 защото в Него беше създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото – било престоли или господства, или началства, или власти – всичко беше създадено чрез Него и за Него. Колосяни 1:15, 16

Божият Син, представен като Мъдростта в книгата Притчи, разкрива онези непристъпни за ограничения човешки разсъдък събития, които предшествали всичко, а също и това, че Бог творил, чрез Него:

Господ ме имаше в началото на пътя Си, преди делата Си отдавна. От века бидох помазана, от начало, преди създанието на земята. Родих се, когато нямаше бездните, когато нямаше източниците, които изобилват с вода. Преди горите да се поставят, преди хълмовете, аз бях родена. Като още не беше направил земята, нито полета, нито върхове от пръстта на вселената. Когато готвеше небесата, аз бях там, когато начертаваше кръг над лицето на бездната, когато утвърждаваше облаците горе, когато укрепяваше източниците на бездната, когато полагаше закона си на морето да не престъпят водите повелението Му, когато нареждаше основанията на земята, тогаз бях при Него и устроявах всичко; и аз Му бях наслаждение всеки ден, и веселях се всякога пред Него. Веселях се на обитаемата Негова земя; и наслаждението ми беше с человеческите синове. Притчи 8:22-31

Като върховен израз на Своята любов Бог предал всичко в ръцете на Своя Син, правейки Го Свой пълноправен наследник:

Бог, Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете. Евреи 1:1, 2

Никой език не може да опише насладата на Божия Син от общуването Му с Бога и благодарността, която преливала от сърцето Му към Неговия Отец. Тези отношения са изява на Божия характер - вечните принципи на Божието управление. Законът на Бога винаги е бил и ще остане истинската неегоистична и благотворителна любов. Щастието на сътворените същества винаги е било приоритет в небесните съвещания на Бог и Христос. Писанията ни уведомяват, че там някога във вечността Бог е предложил наследство за Сина Си:

Ще каже: Я Аз помазах Своя Цар на Сион, светия Си хълм! 7 Аз ще възвестя наредбата на ГОСПОДА. Той Ми каза: Ти си Мой Син, Аз днес Те родих. 8 Поискай от Мен и Аз ще Ти дам за наследство народите, и за притежание — земните краища. Псалм 2:6-8

Всичко в небесния съвет се решава доброволно. Синът на Бога е поканен да реши дали ще пожелае наследството. В тези стихове е разкрит вечният завет* между Бог и Неговия Син. Бог завещава на Своя Син „народите“. Завещанието не само предоставя права за наследство на Сина, но то също подсигурява бъдещата безопасност на всички същества във вселената в случай, че някога се появи проблем (Пс. 74:2). Не трябва да забравяме, че всезнаещият и всевиждащият Бог знае края от началото и Той не само, че не би могъл да бъде изненадан, от каквото и да било, но има план за посрещането на всеки проблем (Ис. 46:10). Любвеобилният Създател бил подготвен в случай на евентуален смъртоносен за създадените от Него същества проблем. Всичко това трябвало да бъде включено в завещанието на Сина. Интересно е, че Синът е пожелал, самият Той да стане Гарант за това наследство, в случай че някой избере да следва гибелен път. Апостол Петър писал за това решение на от вечността:

Като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист, Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в скончанието на времената за вас. 1 Петр. 1:18-20

Божият Син бил готов да даде живота Си, за да опази повереното Му от Неговия Баща. За това пише и апостол Павел:

Да осветлявам всичките в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателят на всичко, според предвечното намерение, което Той изработи в Христос Иисус, нашият Господ. Еф. 3:9-11

Но какъв проблем би могъл да се яви, който да изисква смъртта на любимия Единороден Син на Бога в една такава чиста среда и как това може да обясни нашето състояние? За това ще разсъждаваме в следващата част.

* Еврейската дума за завет (בְּרִית) - означава разделяне на части; тя напомня на разполовяването на животинските жертви, когато Бог сключва завет с Авраам (Битие 15:1-21). На гръцки (διαθήκη) думата има смисъл на заделяне – като заделяне на дял от наследството на завещание (Гал. 3:15). Завещателят завещава по своята воля и вероятно по тази причина две от значенията на думата „воля“ на английски език (will) са „воля“ и „завещание“. Иисус казва, че Бог Му е завещал царство – Лика 22:29