"... и отдайте Му слава..." (Откровение на Йоан 14:7) Благодарение на Исус Христос ние можем да знаем кой и какъв е Бог. Първата ангелска вест продължава призива си с "и отдайте Му слава". Какво означава това?

 Определенията на думата "слава" ни държат доста здраво за акумулираните през годините конвенционални представи изграждани от "холивудската култура", асоциирайки нейните значения с ключовите думи "прочут", "известен", "знаменит" и др. Когато бях тийнейджър, разбиранията ми за славата гравитираха около добиването на популярност посредством "оригиналните" поведенчески модели привнесени от западната култура. Но ако последната вест към света представя съдбоносно изискване към всички жители на планетата свързано с необходимостта от отдаване слава на Бог, то едва ли комерсиалните дефиниции за славата ще ни свършат добра работа в схващането на идеята. Всъщност ако ще търсим автентичния смисъл на тази дума във връзка с вестта на първия ангел то правомерно е да оставим Свещените Писания да дадат своето определение. В Библията думата слава се среща в повече от 400 различни пасажа. Божият човек, Мойсей, копнеел да види славата на Бог: ...Моля Те, покажи ми славата Си! (Изх 33:18) От отговора на Бог и от това, което последвало можем да разберем какво представлява тази слава: А Господ му каза: Ще направя да мине пред теб всичката Моя благост и ще провъзглася пред теб Името Господ... И каза още: Не можеш да видиш лицето Ми, защото човек не може да Ме види и да остане жив... И Господ слезе в облака, застана там до него и провъзгласи Името Господ....Господ мина пред него и провъзгласи: Господ, Господ, Бог състрадателен и милостив, дълготърпелив и многомилостив, и истинен, който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не оставя ненаказан виновния, въздава беззаконието на бащите върху децата и върху внуците им до третото и до четвъртото поколение. Тогава Мойсей бързо се наведе до земята и се поклони(Изх 33:19, 20; 34:5-8). От този случай разбираме, че славата на Бог е тъждествена с неговия характер и образ и Неговото име. Характерът Му е много славен и все пак Той не афишира това, а го показва насаме на доверения си служител и то по негово настояване. Какъв контраст на Божията слава с егоцентричната слава, която в наши дни управлява живота!
   Славата има и външен израз и белег. Бог дал на Израил идеята за светилището - място за общуване с Него. На това място Бог изявявал славата Си, чрез следните външни проявления: Тогава облакът покри шатъра за срещане и Господната слава изпълни скинията. И Мойсей не можеше да влезе в шатъра за срещане, защото облакът стоеше над него и Господната слава изпълваше скинията. (Изх 40:34, 35) Това облачно проявление служело като външна изява на Божията слава, белег за Божието одобрение и водителство.
Егото и славата Грехът е такова нещо, което поставя Аза (Егото) за център на всички интереси на човека. Така и славата се превръща в самоцел. Човек иска слава, защото това задоволява егото му. Това състояние, когато се развие напълно води до самоунищожение и до негативно влияние върху околните. Славата сама по себе си е нещо добро. Бог получава слава от всички създания не защото Неговото его се нуждае от това, а защото това е нормалното отношение на същества, които осъзнават кой и какъв е Той. Бог не изпитва нездрава гордост от това, че Му се отдава слава, това е непринуденото отношение на тези, които живеят в Неговото присъствие.  ...видях Господа седнал на висок и извисен престол и полите Му изпълваха храма. Над Него стояха серафими; всеки от тях имаше по шест криле — с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си, и с две летеше. И викаха един към друг и казваха: Свят, свят, свят ГОСПОД на Войнствата! Славата Му изпълва цялата земя! (Исая 6:1-3) Тази нагласа е естественото състояние на живеещите в небето. Но защо ние не преживяваме по този начин нещата? Отговорът се нарича грях. В славата на Бог няма и капчица егоизъм. Когато съществата Му отдават слава се случва следната обратна реакция: А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух. (2 Кор 3:18) Чистото влияние на Божията слава отключва онзи непрестанен благотворен цикъл, който тръгва от Бог към Неговите деца, споделя се между тях и се връща отново към Него под формата на благодарност и прослава. Кога за първи път този цикъл е бил нарушен?
Славата и Луцифер Свободната воля, която е гарантирано право на всички същества във Вселената предоставя възможност за неограничен избор. Това означава, че някой, някога би могъл да избере и да не следва Божият закон на несебелюбивата любов. Разбира се Бог знаел за тази възможност и въпреки това не ограничил свободата, явно защото това е върховната ценност. И така съществото, което решило да експериментира с този ред бил Луцифер: Как си паднал от небето, ти, сияйна звезда, сине на зората...  А ти казваше в сърцето си: На небесата ще се изкача, над Божиите звезди ще извися престола си и ще седна на планината на събранието в крайния север, ще се изкача над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния! (Ис 14:12-14) В сърцето на Луцифер мистериозно се появила завистта. Тайна е как се е случило при положение, че злото никога не съществувало преди това. Той завидял на Бог за славата, която всички му отдавали, въпреки, че самият той бил особено почитан от ангелския свят.  ...Така казва Господ БОГ: Ти си печат на съвършенството, пълен с мъдрост и съвършен по красота...; в деня, когато си бил създаден,... Ти беше херувим помазан, за да закриляш; и Аз те поставих там; ... Ти беше съвършен в пътищата си от деня, когато беше създаден, докато се намери беззаконието в теб. От голямата ти търговия вътрешността ти се изпълни с насилие и ти съгреши; ... Сърцето ти се надигна заради красотата ти, ти поквари мъдростта си заради блясъка си и Аз те хвърлих на земята,... Ти оскверни светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия; ... (Ез 28:12-18) Луцифер започва една търговия със славата, която му е дадена. Славата никога не е била замислена като нещо, което да дискриминира съществата във Вселената. Но точно тази "търговия със славата" използва високопоставеният херувим, за да завлече своите жертви. По-късно той предлага  Божията слава и на Адам и Ева - хора живеещи в Божията слава: ...ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога...(Бит 3:5), уверява Луцифер. От тогава до днес славата е "разменна единица" водеща към самоунищожение милярди човешки същества. Егоизмът и славолюбието са в основата на злотворността на греха. В наглостта си след време Луцифер стига до там, че да предлага славата дори на Божия Син: И дяволът пак Го заведе на една много висока планина, показа Му всичките царства на света и тяхната слава и Му каза: Всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш (Мат 4:8, 9).

Отдаване на слава Когато стане дума за отдаване на слава сигурно си представяме някоя популярна медийна личност, която предизвиква овациите на публиката. Личност, на която всички завиждат и чиято слава много хора желаят да притежават. В небето обаче властва противоположен на познатия ни ред.  Емблематичен е случаят с копнеещите за слава Зеведееви синове:  Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него(Исус) заедно със синовете си, като Му се кланяше и искаше нещо от Него. А Той каза: Какво искаш? Каза Му: Кажи тези мои двама сина да седнат – единият от дясната Ти страна, а другият от лявата Ти страна в Твоето царство.  А Исус в отговор каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия, (и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам)? Казаха Му: Можем.  Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете (и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите), но да седнете от дясната Ми страна и от лявата Ми страна не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец.  А когато десетимата чуха това, възнегодуваха против двамата братя. Но Исус ги повика и каза: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властват над тях. Но между вас няма да бъде така; а който иска да стане велик между вас, ще ви бъде служител;  и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;  също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина. (Мат 20:20-28) Зеведеевите синове Яков и Йоан са двама от учениците на Исус. Повлияни от схващанията на света за величието те използват майка си, за да се домогат до слава. Исус обяснява, че този модел е абсолютно несъвместим с небесните принципи.  А като забелязваше как поканените избираха първите места, им каза една притча:  Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него някой по-почетен от теб  и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място.  Но когато те поканят, иди и седни на последното място и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-горе; тогава ще имаш почит пред всички, които седят с теб на трапезата.  Защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен (Лука 14:7-11).
        Славата не е нещо, което някой може да присвои за себе си тъй като тя трябва да е отражение на нашата същност, това, което сме. ...Човек не може да приеме нищо, ако не му е дадено от небето. (Йоан 3:27) Така отговаря Йоан Кръстител на обезпокоените си ученици, които му споделят, че всички хора, които преди това са се възхищавали от него сега следват Христос. Щом като славата на Бог е отражение на Неговата същност и характер то Той е прославян заради това, което е.  Отдайте на Господ славата дължима на Името Му... (1 Лет 16:29). Целият живот на Христос демонстрира тези принципи. ...който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва да държи като плячка равенството с Бога, а ограби Себе Си, като взе образа на слуга и стана подобен на хората, и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог Го възвиси най-високо и Му даде Името, което е над всяко друго име; (Фил 2:6-9) При друг случай учениците на Исус спорят на тема "Кой от тях е по-велик"? В онези дни слуга е измивал краката на влезлите в дома. Слугата явно е отсъствал, а самите ученици не искат да се унижат като измият краката на другите, самият Христос извършва това (Йоан 13). Величието на цялата Вселена измива краката на своите ученици.
        В този контекст можем да проумеем какво има предвид първият ангел от нашата вест, когато казва "отдайте Му слава." Благодарение на спасителния план на Бога човечеството отново има достъп до Неговата слава, чрез обезславения и опозорен на кръста Христос. Той е заел нашето място на грешници там, за да може ние да бъдем третирани както Той, Праведният  трябва да бъде третиран! По този начин ние безвъзмездно споделяме Божията слава. Ако използваме езика на нашето ежедневие може да се каже, че това е най-великата "промоция" на всички времена, но и същевременно време така слабо оценявана. ...за което спасение ви призовава чрез нашето благовестие, за да получите славата на нашия Господ Исус Христос (2 Сол 2:14). Божията слава има преобразяващо свойство: А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух (2 Кор 3:18). Всеки, който размишлява за това, което Бог е направил на кръста е преобразяван от тази сцена и възприема чертите на Бога в своя характер. Това е единственият истински начин Бог да бъде прославен от нас. Христос заявява - от хора слава не приемам (Йоан 5:41). Това означава, че само Божието преобразяващо действие в нас може да ни направи годни да прославяме Бога. Прослава, която се изразява в начин на мислене, говорене и живот.  Всеки, който принася жертва на благодарност, Ме прославя; и на онзи, който слага в ред пътя си, ще покажа Божието спасение (Псалм 50:23).  С подобен смисъл са и думите на апостол Павел: И така, ядете ли, пиете ли, или вършите нещо друго, всичко вършете за Божията слава. (1 Кор 10:31)

  i Рекламна зона премахни